От 22 юли до 9 август 2022 г. отидохме отново на четвъртия най-голям остров в света. През 2019 г. бяхме в Антсиранана в северозападната част на Мадагаскар. Този път имахме две дестинации – Антананариво – столицата, и Тоамасина – вторият по големина град в страната, който се намира на източното крайбрежие. Първата неприятност, която ни се случи, беше, че при пристигането ни се наложи да чакаме повече от два часа багажа си. Добре все пак, че пристигна!
Първо се срещнахме с децата в църквите Лолона и Ранджа. Техните хваления изпълниха сърцата ни. След като поговорихме с неделните учители и с родителите за това, колко е важно да бъдат приети в училищата децата с недъзи, тръгнахме за Таматав.
По време на пътуването, което продължи шест часа, срещнахме три босоноги малки деца, които просеха пари, задето се опитваха да запушат с няколко камъка многобройните дупки по пътя. Втората неприятност беше, че шофьорът ни караше като на състезание и на Франсин и прилоша. За щастие гледките бяха впечатляващи – оризища, пироги, които извличаха пясъка от реките, невероятно красива растителност.
В Тоамасина се срещнахме с представители от седемте региона, където Господ ни беше водил през последните двайсет години заедно с Ханта и Роже Ракотоарижао. Беше много вълнуващо да се срещнем отново! Дори и Мама Мари, която беше на 80 години, беше дошла от Маженга от западното крайбрежие. Каква вярна Божия служителка!
Флориан и Насер ни придружаваха тази година и ние заедно пяхме хваления и споделяхме Божието Слово в различни училищни клубове и църкви.
Без малко да забравя! Минахме и през един увеселителен парк близо до плажа. Виенското колело се въртеше чрез силата на няколко силни младежи, които скачаха. Нямаше нужда от електричество…
Au revoir les enfants , au revoir cher petit lémurien ! Veloma !
Довиждане, деца! Довиждане, лемурчета! Велума!
